3+1 основни термина в уеб хостинга

Ако тепърва навлизате в сферата на уеб разработката или техническата поддръжка на уебсайтове, уеб хостингът е само едно от важните неща, с които ще се запознаете.

Например, за да „качите“ или публикувате PHP проекта Ви в интернет, тоест уеб сайта или приложението Ви, ще имате нужда от сървър, на който работи интерпретаторът за скриптовия език PHP. Най-достъпните такива сървъри се предоставят от хостинг компаниите под формата на услуга тип уеб хостинг.

Освен за самата разработка на уеб проекти, разбирането на това какво е уеб хостинг и кои са основните понятия в тази област, ще Ви помогне много за техническата им поддръжка след това.

В тази статия ще намерите основните три термина в уеб хостинга, както и някои от близко свързаните с тях.

Ако искате да си направите сайт и без да разбирате от уеб хостинг и сложни термини, вижте статията: Уебсайт само за час със Сайт билдър [Видео].

Трите термина в уеб хостинга:

1. Уеб (сайт)

Уеб

Уеб (WWW) е виртуална информационна мрежа, съставена от уеб сайтове. Уебсайтовете са колекции от хипертекстови документи (уеб страници), в които може да има връзки (препратки) към други уеб страници. Достъпът до тази информационна мрежа се извършва през интернет (глобална система от взаимосвързани компютърни мрежи).

Има голяма разлика между интернет и уеб, вижте повече в: 3 популярни мита за интернет.

Основните компоненти на уеб:

• Хипертекст – Терминът (англ. hypertext) се състои от гръцката дума (представка) „υπερ-“, означаваща „супер-“, „свръх-“, „над-“, и думата текст (супер-текст, хипер-текст). Хипертекстът е обикновен текст, към който са добавени връзки към други текстове. Тези връзки се наричат препратки или линкове и са начин за свързване и достъп до допълнителна информация.
• HTML – Хипертекстът се пише на HTML език. HTML е съкращение от HyperText Markup Language (буквално „хипертекстов език за маркиране“). Тоест обикновеният текст се „маркира“ с тагове и подрежда по специфичен начин (който браузърите могат да разберат).
• Уеб страница – Страница от уебсайт, която съдържа HTML код. Това единичен HTML файл. Уеб страниците си имат свои уникални уеб адреси, изписващи се след името на сайта, например уеб страница what-is-a-website.html, достъпна на уеб адрес https://help.superhosting.bg/what-is-a-website.html.
• Уебсайт – Колекция от HTML страници (уеб страници). Уебсайтът има име, чрез което го отваряме в браузъра, например blog.superhosting.bg.
• Уеб сървър – Уеб сървърът приема и връща отговор на заявки, направени по HTTP протокола, от други приложения, наречени клиенти. Най-използваният клиент, който се свързва с уеб сървъра, е уеб браузърът. Най-известните приложения, които се използват за уеб сървър са Apache и Nginx.
• HTTP, HTTP/2 – HyperText Transfer Protocol е протокол за трансфер на хипертекст, HTML страниците, в интернет. Този протокол определя правилата, по които се извършва обмяната на информация между уеб сървър и уеб клиент (уеб браузър).
• Уеб браузър – Уеб браузърът е програма на компютъра или мобилното устройство, която се свързва с уеб сървъра, за да можем да разглеждаме уебсайтове в уеб. Някои от най-известните браузъри са Chrome, Safari, Firefox.

А какво е Web3 и какви са неговите основни компоненти, вижте в: Блокчейн, Web3 … и WordPress?.

Уебсайт

Уебсайт означава място (англ. site) в мрежата (англ. web), което може да се открие с помощта на името му (домейн). На това „място“ ще открием колекция от файлове и данни. Уебсайтът е като книга, съдържаща отделни уеб страници, в които има определена информация. Уеб страниците и информацията в тях се съхраняват най-често на хостинг сървър, който се намира в интернет. А връзката със сървъра и разглеждането на уебсайта се извършва през уеб браузъра.

Свързано с уебсайт:

• HTTPS – Когато към HTTP протокола се приложи криптиране с TLS, тогава казваме, че връзката със сайта е сигурна – HTTPS (S в края означава „secure“).
• SSL/TLS – Протоколи за криптиране. TLS е по-новият протокол. Криптирането се използва за защита на данните от прихващане. Прилага се към протоколите за комуникация в интернет – HTTP(S), FTP(S), SMTP(S) и други.
• SSL/TLS сертификат – За да се установи сигурната криптирана връзка между уеб сървъра и уеб браузъра, е нужно на сървъра да има инсталиран SSL/TLS сертификат.
• Уеб приложение – Това е по-сложен като функционалност и изпълнение уебсайт. Например уеб приложение е уебмейл клиентът, контролният панел на хостинг акаунта, приложението за онлайн банкиране и други. Уеб приложенията повече наподобяват тези, работещи на компютъра.
• Уебсайт сигурност – съдържа множество техники и действия, с цел да се защити сайтът и информацията в него. Вижте повече: 5-те основни термина в уебсайт сигурността.

Уеб страници

Отделните уеб страници в сайта са HTML файлове. Останалите файлове (ресурси, които се зареждат в сайта) имат допълваща роля към изграждането на страниците в браузъра, може да са за функционалности (JavaScript), настройки, дизайн, стил (CSS), ефекти и други.

Уебсайтовете имат статични или динамични уеб страници. Което означава, че HTML файловете на първите са предварително създадени, докато при вторите, те се генерират на момента, при поискването им от уеб браузъра.

Статичен уебсайт

Статичен сайт означава, че HTML файловете на страниците му са предварително създадени, след което са разположени в директория на сървъра.

Промяна на уеб страницата се извършва с редактирането на HTML кода в съответния .html файл. Например, за да променим телефона за контакт в страница Контакти, трябва да редактираме файла contact.html.

Динамичен уебсайт

Динамичните сайтове също използват HTML код за уеб страниците, но той е временно съществуващ блок от код, само докато се изпрати към уеб браузъра. Този HTML код не се записва в постоянен файл в директория на сървъра. Затова когато погледнем в директорията на един WordPress сайт например, не можем да открием HTML файлове на страниците му.

За генерирането на HTML кода на дадена страница, динамичният сайт използва например PHP скриптове, които могат да извличат информация от базата данни. 

Но независимо какъв е сайтът – статичен или динамичен, или как е създаден, какви технологии, програмни езици и методи са използвани – уеб страниците му могат да бъдат само и единствено HTML код (намиращ се в постоянни .html файлове или пък временно в паметта на сървъра). Причината за това е, че за браузъра HTML кодът е основното средство, по което изгражда страницата на екрана.

Докато не създадете два-три HTML файла, които да свържете в уебсайт и след това да си създадете WordPress сайт с една-две странички в него, няма да разберете в пълнота защо първият се нарича статичен уебсайт, а вторият динамичен.

Колкото и много по-сложен да изглежда динамичният сайт спрямо статичния, в днешно време изграждането и управлението му е лесно постижимо без задълбочени технически познания. CMS платформите правят всичко вместо нас, като се грижат за техническата част и не се налага да разбираме как файловете и базата данни работят в синхрон при зареждането на сайта.

Свързано с динамичните уебсайтове и работата им:

• PHP скрипт – Файл, съдържащ PHP код, който изпълнява определена функция в цялостната работа на сайта. Например индексният файл index.php посреща заявките на посетителите на сайта и инициира процеса по генерирането на уеб страницата (HTML кода ѝ). В процеса се стартират и изпълняват много други PHP скриптове (например за конфигурацията на системата, за връзката с базата данни, за извличането на търсеното от нея и други). 
• База данни – Базата данни е виртуален контейнер, в който се съхранява съдържанието на динамичния сайт. За извличане и манипулация на данните в базата данни се използва езикът SQL (Structured Query Language). Има различни видове бази данни – MySQL, PostgreSQL, SQLite и други.
• Програмни/скриптови езици – Най-известните CMS платформи като WordPress, Joomla и други са написани на скриптовия език PHP. Други често използвани за уеб са: Python, Perl, JavaScript.
• Време за зареждане – Това е времето, за което се зарежда една страница от сайта в браузъра. Това време може да се измери с различни инструменти, но то не е еднакво за всеки посетител на сайта. Вместо него има друг, по-важен показател за бързодействието на сайта – потребителското преживяване. 
• TTFB (time to first byte) – Времето за първия байт е времето, в което браузърът изчаква отговора от сървъра.
• Кеширане – Това е техника за записване на динамично генерирания HTML код на уеб страниците. След като кодът е кеширан, при следваща заявка за същата страница той се сервира директно към уеб браузъра. По този начин се ускорява зареждането на уебсайта. Динамичният характер на уеб страниците предполага време, за което те трябва да се генерират. Върху този процес може да окажат влияние фактори като неоптимално изпълнение на скриптове или големината на базата данни. Примерни инструменти и технологии за кеширане: SuperCache, Redis/Memcached и OPCache.
• CDN (Content Delivery Network) – Мрежа от разположени по цялото земно кълбо сървъри, от които може да се зареди съдържанието на даден сайт. Или поне статичното съдържание. Служи за ускорено зареждане на сайта от всяка точка на кълбото. Елементите на сайта се зареждат от най-близкия до потребителя CDN сървър. Тези елементи са предварително копирани от сървъра (източник на оригиналното съдържание). Примерна CDN услуга е Cloudflare.

CMS платформа

Например WordPress е CMS платформа, изградена на скриптовия език PHP и използваща MySQL база данни.

CMS платформата е приложение, с което се създават уебсайтове и се управлява съдържанието им. Платформата генерира динамично HTML кода на уеб страниците.

Една от най-важните ползи на платформата е, че с нея може лесно да се редактират уеб страниците, без да е нужно да разбираме от HTML код. За целта се използва интуитивен редактор на съдържание.

Пример за такъв редактор и лесното създаване на уеб страници с него, е блок-редакторът на WordPress. Отделните компоненти на страницата са отделни блокове, които редим като тетрис.

За да си създадем уебсайт с някоя CMS платформа, можем да я инсталираме на сървър, който е свързан с интернет. По този начин създаденият от нас сайт ще стане достъпен от всеки в мрежата.  

2. Хост (инг)

Хост

Хост (от англ. host – домакин) е компютър, който има програми или данни, които други компютри (клиенти) могат да достъпват през мрежата (локалната или интернет). Тези специални компютри или хостове в интернет, които предоставят (сервират) услуги, се наричат още сървъри. В зависимост от данните или услугата, която помещават (хостват), може да се нарекат хостинг сървър, файлов сървър, гейминг сървър, стрийминг сървър и други.

Хостинг сървър

Хостинг сървърът е специализиран сървър (хост), свързан към интернет, който предоставя средата и средствата за работата на уебсайтовете. На хостинг сървъра са инсталирани и работят множество помощни програми като уеб сървър, сървър за бази данни, кеширащ сървър, мейл сървър и други. 

Свързано с хостинг сървъра:

• Сървърни ресурси – Хостинг сървърът има определени ресурси като памет, процесорни минути, дисково пространство. Те се обозначават в хостинг плановете на дадената услуга и се наричат хостинг параметри. Вижте подробно описание на основните хостинг параметри за споделената хостинг услуга: Параметри на споделения хостинг план | Help
• Виртуален хост – На един физически сървър може да работят много виртуални хостове (Virtual Host), както е например при споделената хостинг услуга. На един физически хостинг сървър всеки хостинг акаунт е отделен (виртуален) хост. 
• Хостинг акаунт – Заделена виртуално част от хостинг сървъра. Представлява изолирана сървърна среда със свои сървърни ресурси (дисково пространство, памет и др.). Хостинг акаунтът принадлежи на един потребител, който се разпорежда с ресурсите му, разполага в него файлове, данни, имейли.
• Дата център – Цяла сграда и отделните помещения в нея, в които се намират хостинг сървърите. В този център се поддържат специални условия за съхранение и опазване на машините.

Уеб сървър

Зареждането на сайта в браузъра всъщност представлява изтеглянето на файловете му от хостинг сървъра. Браузърът подава заявка към хостинг сървъра, в която посочва името на сайта и коя точно уеб страница иска.

На хостинг сървъра работи програмата уеб сървър, която обслужва заявките на клиентите. Уеб сървърът получава заявката и първо проверява, дали за това име има съдържание, разположено на хостинг сървъра. Връзката файлове-име се съхранява в настройките на уеб сървъра.

Погледнато от техническа гледна точка, така изглежда връзката файлове-име в конфигурацията на уеб сървъра:

Например браузърът подава заявка за ресурса domain.com/contact.html. Уеб сървърът ще извлече името на хоста (domain.com) от заявката на браузъра и ще потърси в конфигурацията си за съвпадащ ServerName. Ако има съвпадение – намира в посочената директория (/home/cpuser/public_html) търсения ресурс и го сервира на браузъра (ако не намери такъв – изпраща съобщение 404 към браузъра). При получаване на съдържанието, браузърът изгражда уеб страницата на екрана.

Свързано с уеб сървъра:

• Основна директория на сайта (DocumentRoot) – Това е директорията, посочена в конфигурацията на уеб сървъра, в която се намира съдържанието на сайта. При споделената хостинг услуга директорията се казва public_html. Ако искате някакъв ресурс да е откриваем в уеб, ще го качите в тази директория. Ако не искате да е откриваем, ще го поставите в горната директория.
• .htaccess – Това е конфигурационният файл на уеб сървъра Apache. В него се поставят директиви, с които се задава поведението на уеб сървъра при получаване/изпращане на заявка. Например да се направи пренасочване от един адрес към друг, да се забрани достъп до определен ресурс и други.
• HTTP статус кодове – Когато уеб сървърът не намери търсения ресурс или пък се случи друга непредвидена ситуация, която му пречи да го предостави, той изпраща нотификация към браузъра под формата на статус съобщение. Например за всяко успешно откриване на търсен ресурс, уеб сървърът казва на браузъра, че има успех в намирането му, като му праща статус код 200. Ако пък има забрана за достъп до даден ресурс, уеб сървърът връща статус код 403. Статус кодовете помагат за справяне с възникнали казуси при зареждането на сайтовете.

Уеб хостинг

Предлагането на хостинг сървър, оборудван с уеб сървър и другите нужни програми и технологии за уебсайтовете, за използване срещу заплащане се нарича уеб хостинг услуга (или по-често само хостинг). 

Вижте повече: Какво е хостинг? | Help

СуперХостинг.БГ е хостинг доставчик, специализиран в предоставянето на уеб хостинг услуга. За пълноценно онлайн присъствие с уебсайт и пощи към хостинг услугата освен уеб сървър, са включени всички нужни други функционалности като бази данни, FTP достъп, имейл акаунти, кеширащи и ускоряващи технологии и други.

Свързано с уеб хостинга:

• Хостване – Означава използване на услугата на даден сървър. Например хостване на уебсайт означава, че файловете му се намират на сървъра и че сайтът работи на този сървър.
• Хостинг доставчик – Всяка компания, която предлага хостинг услуги.
• Видове уеб хостинг – Има различни видове уеб хостинг като споделен хостинг, WordPress хостинг, Managed VPS, VPS и други. Вижте повече за видовете уеб хостинг: Видове хостинг услуги | Help 
• Хостинг план – Различните видове хостинг услуги се предлагат в различни хостинг планове. Основната разлика, освен стойностите на параметрите им, са допълнителните инструменти и функционалности, които получавате за подобряване на цялостното представяне на вашия сайт – инструменти за ускоряване, SPAM защити и др.

Хостинг инструменти:

• cPanel – Това е контролният хостинг панел, през който се управлява съдържанието и настройките на хостинг акаунта.
• Супер-Инструменти в cPanel – Това са допълнителни инструменти в cPanel, разработени от СуперХостинг.БГ, за по-лесна настройка на хостинг средата или за по-лесно управление на сайтовете.
• Softaculous – Библиотека от приложения, през която можете да инсталирате много и различни CMS платформи и библиотеки на няколко различни програмни езика.
• Логове – Логовете са записи на извършени действия като например посещения на сайта (raw access log) или генерирани съобщения за грешка при работата на скриптовете (error_log) и други. Логовете за работата на уеб сървъра и на PHP служат за анализ и разследване на възникнал казус с работата на сайта.
• FTP – Мрежов протокол от тип клиент-сървър предоставящ възможност за обмяна на файлове между различни компютърни системи.
• SSH (Secure Shell) – Сигурният шел е мрежов протокол, който се използва за сигурна връзка и достъп до шела на отдалечена машина. Използва се предимно от системните администратори за управление и настройки на сървърните системи.

Уеб хостинг 2.0

Или казано по друг начин – следващата версия на уеб хостинга, модерната хостинг услуга. Традиционният уеб хостинг в днешно време не е това, което беше преди десетина години. 

Дисковото пространство, сървърните ресурси и техническите параметри са само технологичното ядро на хостинг услугата, което изпълнява базовата ѝ цел – уеб проектите да работят и да са достъпни в интернет. 

Ето основните характеристики и термини, които обрисуват хостинг услугата към днешна дата, разделени в две категории.

Обслужване и поддръжка:

• Супер обслужване – Обслужване с човешко отношение и разбиране, при което се набляга на помощта и решаването на практическите проблеми на клиентите, вместо да се насочват към помощната документация или да се отпращат с „това не е наша работа“. Ако е възможно, на момента се създава пощенска кутия, насочва се домейна или пък се стартира процедура по възстановяване на бекъп – без излишно обучение и натоварване на клиента с технически детайли и процедури.  

• App-level support – Поддръжка на ниво приложение. Това означава, че когато клиентът има проблем със сайта си, който се корени в системата му, той няма да бъде отпратен сам да се оправя. Вместо това техническият екип ще помогне за разрешаването на проблема. Такъв вид специализирана поддръжка при нас е „Професионалната WordPress поддръжка“. При нея клиентът с WordPress сайт ще получи периодични проверки на сигурността на сайта, помощ при бавен сайт, настройки на контактната форма, на Google картата, ще получи и подробен отчет за представянето на сайта и други.
• Proactive support – Проактивна поддръжка означава, че вместо в очакване клиентът да се обади, когато има проблем, поддръжката следи оперативността на клиентските сайтове и при нужда действа. С цел да запази оперативността на даден сайт, например при достигане на определени нива на използваните параметри като процесорно време, размер на база данни и други, поддръжката действа проактивно, като извършва проверка за причините и предлага решения, преди нивата да достигнат критични стойности и да повлияят негативно на сайта. При нас такъв тип поддръжка е включена в услугата Managed VPS.
• Анализ на сайта – Казусите с бавно зареждане на сайта са много неприятни за клиентите. Най-вече защото те се изправят пред предизвикателството да разбират в технически детайли работата на сайта. Вместо това, тази грижа е поета изцяло от нас. Ние правим анализ на сайта и работата му и предлагаме решения, като съдействаме за реализацията им. Отделно от това, като част от „скрития съпорт“, нашият експертен екип извършва анализи и оптимизации на бавни заявки към базата данни.  
• Up-to-date технологии – Поддържане и редовно обновяване на сървърните технологии, които участват в работата на сайта. Например поддръжката на най-новите версии на PHP, без които сайтовете не могат да се възползват от ускорено зареждане и повишена сигурност. Друг аспект на актуалните сървърни технологии е поддържането и имплементацията на специфични такива, които отговарят на нуждите на модерната уеб разработка. Като например Node.js и ElasticSearch. 

Сигурност:

• Overall Security – Цялостна сигурност и защита на сайтовете, данните и имейлите. Защита, която е част от услугата, без да е нужно да се заплаща. Защита на клиентските сайтове и имейли от Brute Force атаки и пробиви в сигурността чрез уязвимости в кода на приложенията. Ежедневен мониторинг на цялата инфраструктура за компрометирани сайтове.
• Malware Removal – Изчистване на злонамерен код от файловете на сайта.
• Bad Forwarders – Това е защита на мейл услугата, при която се блокират злонамерени препращания на входящата имейл кореспонденция към трети страни (злонамерени имейл адреси).

3. Домейн (име)

Домейн

Домейн името (domain name) е името, което изписваме в адресната лента на браузъра, за да отворим определен уебсайт. Например superhosting.bg е името, чрез което отваряме сайта на СуперХостинг.БГ в браузъра.

Вижте още: Каква е разликата между домейн и уебсайт?

За да се зареди съдържанието на сайта, браузърът ще трябва да разбере кой е IP адресът на хостинг сървъра в интернет, където се намират файловете му. А връзката име–IP адрес се съхранява в текстов файл, намиращ се на съвсем друг сървър в интернет. Този сървър се нарича неймсървър и е част от системата за имена в интернет.

Система за имена в интернет (DNS)

DNS (Domain Name System) е система, изградена от DNS сървъри в интернет, която отговаря за домейн имената. Тази система представлява виртуален указател, в който се съдържа връзката домейн.име=IP адрес. 

Хостинг сървърът има определен IP адрес, чрез който той е откриваем в интернет. За да може браузърът да се свърже със сървъра и да поиска съдържанието на сайта от него, той ще трябва да узнае IP адреса му.

Вижте още: Какво е DNS и защо се използва за транслиране на домейните в IP адреси?.

Освен домейн името DNS има и други компоненти:

• Неймсървър (name server) – Това е сървър в интернет, на който се съхранява информация, под формата на записи, за домейна и отговарящия му IP адрес. 
• DNS зона и DNS записи – Всички записи, които се отнасят за домейна, се намират в текстов файл, който се нарича и DNS зона (и се намира на неймсървър). 
• DNS кеш – DNS кеширането позволява DNS клиентът да записва и съхранява копие на DNS записите, за използване в бъдеще, като елиминира нуждата от нови DNS проверки в DNS указателя.
• Hosts файл – Това е предшественикът на DNS системата. Представлява файл, който се намира в операционната система, и в който може да се поставят записи от вида IP адрес=домейн.име. Използва се, когато искаме да заредим даден сайт от определен IP адрес, различен от този, който е записан в DNS указателя.

Свързано с домейните:

• TLD (Top Level Domain) – Домейн разширение или още се нарича домейн от първо ниво. Такива са например .com, .net, .gifts, .market, .cash, .online, .site, .clothing, .bar, .biz, .church, .club, .college, .design, .green, .name, .ninja, .pro, .wiki, .wtf, .xyz и още над хиляда други. 
• IDN домейн – Това е домейн, в който частично или изцяло са използвани специфични езикови символи, които са различни от латинските, като например Български, Руски, Немски, Френски и други.
• Поддомейн – Това е домейн, който е едно ниво под друг домейн. Например superhosting.bg е поддомейн на топ-домейна .bg; blog.superhosting.bg е поддомейн на домейна superhosting.bg.
• Whois – Всички домейн имена имат WHOIS регистрация, която се пази в глобална база данни (всъщност множество свързани бази данни), в която се записва контактната информация за регистранта, свързана с конкретния домейн.
• Домейн регистрар (регистратор) – Организациите, които осъществяват регистрацията на домейните и упражняват търговската дейност. Всеки регистрар отговаря за конкретна домейн област (разширение) – една или повече. Например EURid отговаря за .eu, Register.BG – за .bg, VeriSign – за .com, .net и други. Най-често регстрарът работи с риселър, като например СуперХостинг.БГ, който предоставя домейните за регистрация на крайни потребители.
• Трансфер на домейн – Означава прехвърлянето на даден домейн от един регистратор при друг.
• DNS хостинг – DNS хостинг е услуга, чрез която може да се управлява DNS зоната на домейна, без да му се задават определени неймсървъри. При активиране на DNS хостинг, за домейна се задават специални неймсървъри, на които се хоства (създава и управлява) DNS зоната и записите му.

• Паркиран домейн – Означава насочване на няколко домейна към едно и също съдържание (уебсайт). Например mysupersite.bg и mysupersite.com да зареждат едно и също съдържание.
• Адон домейн (addon) – Допълнителен сайт (домейн) в хостинг акаунта. 

Трите основни термина в действие

Ето ги в действие, само че в обратен ред, така както ги вижда обикновеният потребител, като всичко започва с името на сайта.

---