https://blog.superhosting.bg/dns-how-it-works-part1.html

Натиснете ENTER, за да видите резултатите или ESC за изход.

Какво е DNS и защо се използва за транслиране на домейните в IP адреси?

2017-11-10
Съвети от support-a
dns, domain name system, домейн, домейн име, authoritative name server, cache name server, нейм сървър, нейм сървъри, dns запис, dns сървър, dns система, dns указател, dns зона, dns кеш, опресняване на dns, промяна на dns, задаване на dns, насочване на домейн, root dns server, root domain, anycast, bind

Това е първата статия от поредицата „Какво е DNS?“, в която ще започнем с какво е DNS и кои са основните му компоненти. Също така ще разберем, че за да намерим IP адреса на даден домейн в DNS, ще трябва да търсим един много важен DNS запис „домейн.име=IP адрес“. И че уеб браузърът сам не може да открие този важен запис в DNS и ще ползва помощта на друго приложение.

Какво е DNS?

DNS (Domain Name System) е система за имена в интернет, чрез която домейните се транслират в IP адреси. Видимата част на DNS системата са домейните, а целта им е да се предостави начин за наименуване на ресурсите/услугите в интернет. Почти всички услуги в интернет ползват DNS като Уеб, имейл услугата, услугите за трансфер на файлове и други. Благодарение на DNS отваряме уеб сайтовете в уеб браузъра, като само изпишем името на домейна им. Без тази система, вместо домейн ще трябва да въвеждаме IP адреса на сървъра, на който реално се намира съдържанието на сайта.

Защо домейните трябва да се транслират в IP адреси?

Лично на нас, хората, IP адресът не ни е нужен. Много по-лесно е да изпишем и запомним домейна „superhosting.bg“, вместо IP адреса на сървъра му „91.196.125.21“.

IP адресът е нужен на приложението, в случая уеб браузъра, за да открие сървъра в интернет, на който се намира уеб сайта, и да се свърже с него.

Най-общо казано, за да могат две приложения да комуникират помежду си в интернет, едното задължително трябва да знае IP адреса на другото. Това е основна характеристика на комуникацията клиент-сървър в интернет.

А DNS системата се използва като виртуален Указател, в който са вписани (DNS) записите „домейн.име=IP адрес“.

Всеки, който поиска да узнае IP адреса на даден домейн, ще трябва да потърси в DNS указателя важния DNS запис „домейн.име=IP адрес“.

От DNS указателя имат нужда всички приложения, които трябва да се свържат с даден сървър в интернет, но разполагат само с домейн име. Например уеб браузърът трябва да разбере какъв е IP адреса на сървъра, на който се намират файловете на сайта mysupersite.com, мейл клиентът има нужда да знае IP адреса на входящия мейл сървър, който сме въвели като домейн mail.mysupersite.com. FTP клиентът също ще иска да разбере IP адреса на FTP сървъра, който сме въвели като домейн ftp.mysupersite.com.

Приложението-клиент, което иска да установи връзка, задължително трябва да знае IP адреса на машината в интернет, на която се намира приложението-сървър, с което иска да се свърже.

Къде се намира записът „домейн.име=IP адрес“?

Търсеният запис се намира в един от основните три компонента на DNS системата:

 Пространство от имена и ресурсни записи (RR)

Пространството от имена има дървовидна структура, а всяко ниво от него се нарича домейн име. Ресурсните записи са информация, която е асоциирана с дадено домейн име. Ресурсните записи се наричат още DNS записи и се съхраняват в обикновен текстов файл, наричан DNS зонов файл (или DNS зона). Важният запис „домейн.име=IP адрес“ е DNS запис от тип „А“. DNS зоната и записите ще опишем в друга статия от поредицата.

Нейм сървър

Нейм сървърът съхранява DNS зоната за даденото домейн име. Важният DNS запис „домейн.име=IP адрес“ се намира в текстов файл, разположен на нейм сървър. Този нейм сървър, на който се съхранява „достоверната“ DNS информация за домейна, се нарича Authoritative нейм сървър. Този нейм сървър отговаря за DNS записите (DNS зоната) на този домейн. Authoritative нейм сървърите на български език може да се нарекат – отговорни или обслужващи нейм сървъри. Ще ги наричаме в статиите от поредицата – отговорни нейм сървъри, за да ги различаваме от DNS кеша и DNS резолвера.

Всички други DNS сървъри в интернет, които се допитват до „отговорния“ нейм сървър, за да получат информация за даден домейн, са DNS резолвери.

Резолвер

DNS резолверът извършва DNS проверка в DNS указателя, като следва препратките от едно ниво към следващо, от един отговорен нейм сървър към друг, докато не стигне до търсения DNS запис.

DNS резолверът е приложение, най-често намиращо се на DNS сървър при интернет доставчика. Към него може да работи още едно приложение, DNS кеш сървър, което да запазва резултатите от извършените DNS проверки.

Към операционната система на десктоп компютрите и мобилните устройства има вграден локален DNS клиент, който също се нарича резолвер (stub-resolver). Уеб браузърът си комуникира с локалния DNS клиент, който от своя страна се обръща за съдействие към DNS резолвера на интернет доставчика.

Запитване до DNS указателя за IP адреса на домейна

Откриването на IP адреса изисква приложението-клиент да зададе специфични DNS въпроси (по DNS протокола) към DNS указателя. Уеб браузърът не знае тези DNS въпроси, но знае един специален въпрос: „Кой е IP адресът на този домейн?“ и знае точно на кого да го зададе – на локалния DNS клиент. А в отговор ще очаква само и единствено IP адрес.

Тъй като уеб браузърът не е предназначен да извършва DNS проверки в DNS указателя, той ще се свърже с друго помощно приложение, което ще открие IP адреса на домейна вместо него. Това е локалният DNS клиент, който ще се свърже с DNS резолвера, намиращ се на DNS сървър при интернет доставчика.

Ако използвате Windows (7/8/10) можете да видите кои са DNS резолверите, към които локалния резолвер ще се обърне за съдействие с намирането на IP адреса на домейна. Отворете с десен бутон върху иконката на мрежата -> Open Network and Sharing Center -> Change adapter settings, десен бутон на мишката върху активната връзка -> Properties, маркирайте Internet Protocol Version 4 (TCP/IPv4) и кликнете Properties. В долната част на прозореца ще видите настройките за DNS сървърите, които ще се ползват от вашата система, при всяка нужда от DNS проверка в DNS указателя. Посочените на изображението DNS резолвери са на Google Public DNS.

След като локалният резолвер (локален DNS клиент) е получил въпроса на браузъра, той първо ще провери в DNS кеша на системата и в hosts файла, дали случайно в тях няма информация за този домейн, и ако няма, тогава ще изпрати запитване за съдействие към DNS резолвера.

DNS резолверът ще открие IP адреса на домейна

След като DNS резолверът получи запитване за IP адреса на домейна, той ще стартира DNS проверка в DNS указателя.

DNS резолверът е приложение, което приема заявки от DNS клиенти, разпитва един или повече отговорни нейм сървъри в DNS указателя и връща на клиента отговор с търсената информация.

За да може да върне на клиента IP адрес, DNS резолверът ще търси DNS „А“ записа, в който се съдържа IP адреса на домейна (домейн.име=IP адрес).

Тук все още няма да включваме DNS кеш приложенията, чиято единствена цел е да записват резултатите от DNS проверките, така че при следващо клиентско запитване за същата информация, да спестят на резолвера и отговорните нейм сървъри същата DNS проверка.

В текстовия файл, в който се съхранява „А“ записът, са изброени в списък и всички други DNS записи за дадения домейн. Този списък със записи се нарича DNS зона.

За да стигне до отговорния нейм сървър, на който се съхранява DNS зоната на домейна, DNS резолверът ще премине през всички нива в DNS указателя, като всяко ниво ще го препраща към следващото, и така докато не намери крайната цел. А DNS проверката ще започне от основното ниво на DNS.

В следващата статия ще разберем какви са тези нива в DNS указателя. И че основното ниво се намира на Root DNS сървъри, чиито IP адреси са известни предварително на DNS резолвера.
Интересно:
DNS системата се използва в интернет от 1985 г., ~5 години преди появата на Уеб. Първата имплементация на DNS системата е била за UNIX и е написана от четирима студенти от университета Berkeley. Наречена е The Berkeley Internet Name DomainBIND. В днешни дни BIND е най-разпространеният софтуер за DNS сървър, който може да се ползва и за DNS резолвер и за отговорен нейм сървър.

СуперХостинг.БГ

СуперХостинг.БГ е СуперЕкипът! Ежедневно всеки дава най-доброто от себе си, за да можете вие, клиентите на СуперХостинг.БГ, да сте номер едно. СуперСилата на СуперЕкипа е, че винаги е готов да ви даде точната информация, тази от която се нуждаете и за която питате.

500px270px
SuperHosting.BG

Препоръчани статии

Оставете коментар

3 Коментара към "Какво е DNS и защо се използва за транслиране на домейните в IP адреси?"

Уведоми ме при
avatar
wpDiscuz