DNS (Domain Name System) е система за имена в интернет. Това е една от по-сложните за разбиране системи, която стои в основата на интернет и съществува още преди появата на уеб.
DNS е виртуален Указател, в който се съхранява информацията за домейн имената и отговарящите им IP адреси. При регистрацията на домейн име, в DNS указателя се вписва DNS информацията за това име. Тази DNS информация след това е достъпна за всеки, който иска да разбере какъв е IP адресът на дадения домейн. Но не всеки може да извършва DNS проверка в DNS указателя. За целта се използват специални приложения, наречени DNS резолвери, които разбират DNS протокола и могат да транслират домейн имената в IP адреси.
Въпреки че в днешно време, когато чуем думата „домейн“, първо се сещаме за „уеб сайт“, домейн имената се използват от много други услуги в интернет като имейл, FTP и други.
Почти всеки, които има регистриран домейн, поне веднъж се е сблъсквал с термина DNS или нуждата от „насочване на домейна към хостинг акаунта“, „проверка на зададените нейм сървъри за домейна“, „промяна на DNS записите му“, „задаване на нейм сървъри“, „изчакване да се опресни DNS информацията“, „промяна в hosts файла“ и други.
Със статиите от поредицата „Какво е DNS?“, ще се опитаме да хвърлим светлина в разбирането за DNS, за да намерите отговор на въпроси като: защо и как домейнът се „насочва“, каква е разликата между DNS сървър и DNS запис, защо има период за опресняване на DNS информацията и други.
Какво е DNS и защо се използва за транслиране на домейните в IP адреси?
В първата статия ще разберем, че IP адресът е необходим на всяко едно приложение (уеб браузъра), което иска да се свърже с друго приложение (уеб сървъра) в интернет, а DNS служи като указател, в който се съхранява (DNS) записът „домейн.име=IP адрес“. Този важен запис се пази на нейм сървър, някъде в интернет, и само DNS резолверът може да го открие (чрез проверка в DNS указателя).
Hosts файл – предшественикът на DNS
С тази статия ще направим малко отклонение, с което ще видим, че важният запис „домейн.име=IP адрес“ е съществувал преди появата на DNS указателя и че се е намирал в един обикновен текстов файл, наречен hosts файл. Hosts записът изглежда малко по-различно „IP адрес=домейн.име“ от съвременния DNS запис „домейн.име=IP адрес“. Hosts файлът, въпреки че е предшественик на DNS, все още се използва от съвременните операционни системи. С hosts файла можете да заблудите уеб браузъра, че даден домейн има различен IP адрес, от този, записан в DNS указателя.
Нивата на домейн името в DNS указателя
Домейните представляват комбинация от думи, разделени с точки. Всяка дума, отделена с точка, представлява ниво (област, домейн) в DNS йерархията. Нивата на домейн името се определят отзад напред и се разграничават със символа точка „.“. Например нивата на superhosting.bg се разглеждат така: 1 първо ниво домейн: bg; 2 второ ниво домейн: superhosting. Когато DNS резолверът извършва проверка за IP адреса на домейна, той ще трябва да мине през първото ниво – 1 bg, защото само то знае къде се намира следващото ниво 2 superhosting, където реално се намира важният DNS запис „superhosting.bg=IP адрес“. Представата, че домейнът е съставен от отделни домейни (нива), е един от по-трудните за разбиране елементи на DNS.
DNS проверка – от едно ниво към следващо (name resolution)
DNS резолверът е специално приложение, създадено да извършва DNS проверки в DNS указателя. След като DNS резолверът получи запитване, той стартира DNS проверка като изпраща DNS запитване към един от Root DNS сървърите. От Root нивото резолверът ще разбере къде се намират отговорните нейм сървъри на следващото ниво – топ домейнът .bg. От нивото на .bg домейна ще узнае кои са отговорните нейм сървъри на следващото ниво – superhosting.bg, където се съхранява търсеният запис „superhosting.bg=IP адрес“.
DNS зона и DNS записи (Какво е DNS?)
DNS зоната представлява един обикновен текстов файл, в който са изредени всички DNS записи за домейна. Един от тези записи е търсеният „домейн.име=IP адрес“. DNS резолверът може да открие записа, като попита един от отговорните нейм сървъри за зоната на домейна.
DNS кеш и времето за актуалност на всеки един DNS запис в него
Всеки един DNS запис има „време на живот“ или TTL (Time to Live), зададен в секунди. DNS кеш сървърът знае, че за това време, този запис се счита за актуален. След като времето изтече и се получи ново запитване за този запис, DNS кешът ще си набави ново копие на записа, получено от извършената DNS проверка. Тоест когато един DNS запис бъде записан в DNS кеша, той ще престои там за времето, зададено в TTL-а му.
С какви нейм сървъри искате да регистрираме домейна ви?
При регистрацията на домейн, поръчан без хостинг услуга, автоматично се задават нейм сървъри по подразбиране, които може да се различават от тези на хостинг акаунта, в който ще добавите домейна. За да не се налага след регистрацията на домейна да променяте нейм сървърите му, както и да изчаквате опресняването на променената DNS информация, можете предварително да посочите с какви нейм сървъри да регистрираме следващия ви домейн. Предефинираните нейм сървъри ще бъдат използвани при регистрацията на всеки следващ домейн, поръчан без хостинг услуга.
Абонирайте се за СуперБлога, за да научавате първи най-важното и полезното от света на уеб, касаещо Вашия сайт и дигитално развитие.